Здравейте,
Историята ми като цяло е доста объркана и дълга, но ще се опитам да я представя във възможно най-разбираем и съкратен вид.
На 17 съм и не мога да определя какво чувствам към една моя много близка приятелка.Любов или емоционална зависимост.Дори за момента не знам дали съм влюбена в нея изобщо, но всичко това трае вече твърде дълго и имам чувството, че ме разрушава.Затова просто трябва да реша какво да направя.
Отношенията ни с въпросното момиче датират от 3 години насам,откакто учим в един клас.Много бързо се сближихме в началото на запознанството ни, станахме почти неразделни.Непрекъснато си звъняхме,непрекъснато си пишехме,излизахме,споделяхме си всичко.Това беше период,в който и двете заедно осъзнахме,че изпитваме влечение не само към момчета,но и към момичета.Между нас тогава не е имало нищо по-сериозно освен невинни целувки и докосвания,които обаче бяха доста често явление,понеже прекарвахме голяма част от следобедите си в нас.Тогава не смятам,че съм била влюбена в нея,просто бях обсебена от взаимоотношенията ни.Тя също едва ли е изпитвала някакви по-сериозни емоции,въпреки че съм убедена,че точно тогава като че ли си падаше по мен.Както и да е,запазихме приятелските си отношения.
През тогавашната лятна ваканция се отдалечихме за известно време,но с началото на 9ти клас пак се сближихме и точно тогава започнах да усещам как се влюбвам в нея.Проблемът беше,че тя беше влюбена в едно момче,което не искаше да бъде с нея,а отгоре на всичко беше и пълен смотаняк.Тя непрекъснато ми говореше за това и аз се побърквах,но бях до нея все пак.Един ден двете бяхме в нас,напихме се много и не знам как се случи,но правихме секс.След това вече тотално не можех да я избия от мислите си.Най-накрая й признах чувствата си,но тя ме отблъсна,защото била влюбена в друг.След това отношенията ни доста се влошиха.Първоначално тя спря да ми обръща толкова внимание като преди.Аз пък започнах да се държа по-грубо с нея,което я нараняваше.Случвало ни се е на купони да се забиваме,но всичко е било в нетрезво състояние.Излизах с много момчета,но не можех да я преодолея.В мен даже беше влюбен най-добрият ми приятел тогава,братът на въпросното момче,което тя обичаше,но аз не му давах шанс,заради нея.
Един просто реших,че съм я преодоляла.И скоро след това тръгнах с най-добрия ми приятел.Постепенно се влюбих в него или поне така си мислех.Той обаче се оказа незрял и доста ме разочарова.След раздялата ни аз пак почнах да си мисля за нея.Всички стари чувства нахлуха отново.Този път обаче не й казах нищо.
Последната година взаимоотношенията ни бяха леко странни.Един ден докато я изпращах до тях,по пътя тя спря и просто ме целуна.След този случай доста често правехме секс или просто невинно се криехме по уличките или в училище и се целувахме.Понякога ми казваше как всичко е толкова прекрасно,че й идвало да се разплаче,говорехме си какво би било,ако живеехме заедно.Ако изключим цялата несигурност,която изпитвах,нещата бяха прекрасни,докато един ден съвсем случайно не разбрах,че си пада по едно момче,което отново беше пълен смотаняк и изобщо не я заслужаваше,но този път поне имаше изглед да се съберат.Аз спрях да я търся известно време.Веднъж след това тя от нищото ми каза,че иска да е влюбена в мен,но не може.Така й не го обсъдихме.Аз просто й казах,че съм го разбрала и не искам това да разваля приятелството ни.Скоро след това бяхме на купон,всички се напиха и двете останахме сами в една стая и цяла вечер си говорехме.Забихме се и тя ми каза,че всеки път като съм я докосвала треперала,как винаги можела да познае коя съм само по това,как едва ли не най-хубавите й моменти са с мен.
След тази вечер отношенията ни доста се подобриха,но в приятелски аспект.Почнахме да си споделяме за момчета,за живота етс.И след това пак започнахме да се виждаме извън учиилище и имахме моменти на интимна близост.Аз обаче не очаквах вече нищо,просто ми беше приятно да съм с нея.Всичко отново поутихна,защото тя започна да се занимава по-сериозно с момчето,което споменах,но после го отряза.Оттогава сме се забили един път.
Излезнахме във ваканция,тъкмо бях спряла да мисля за нея,когато наскоро тя започна да ме търси.Казваше ми,че й липсвам,че ме обича.И се видяхме.Тя много ми се зарадва.Отново спахме заедно.Беше най-хубавият път досега.Тя отново почна с милите си думи.Беше кратка среща,понеже трябваше да замина на село,но пак започнах да се обсебвам от мисълта за нея.На вечерта се сетих за нея и й писах дали иска да ме посети за няколко дни.Тя дори не ми отговори.Не й звъннах,защото просто съм такава,че не обичам да се чувствам досадна.Оттогава мина около седмица.
Сега продължавам да се чувствам супер объркана,но нямам идея какво да направя.От една страна мисля,че е крайно време да преодолея чувствата си.От друга пък смятам,че може би тя изпитва нещо към мен или че поне мога да я накарам да се влюби.Не искам да разговарям с нея за това,защото просто не искам да загубя това,което имаме.
Тя е единственият човек,към когото съм се чувствала така.Попринцип гледам да си живея живота,да се самоусъвършенствам,да творя.Не съм много и по сериозните връзки,въпреки че доста момчета са били влюбени в мен.Всъщност тя е единственият човек,който не е отвръщал на чувствата ми или поне не го показва.И това ме побърква,тя ме побърква.
Моля Ви,дайте ми съвет как да постъпя спрямо нея.Извинявам се и за обема на историята,но това е нещо,което държа в себе си от 3 години и нямаше как да бъда по-кратка.Благодаря предварително за отделеното време!
