проблеми в характера, общуването, страх

[meisi]

Здравейте психолог Боянова

Надявам се че и на мен ще ми подадете ръка в разрешаването на моите проблеми 

Момиче на 20 години съм, студентка съм и имам проблеми все още в общуването. То е породено от факта, че или си мълча и ме е страх да не сбъркам или да ми се присмеят.

Толкова ми е тъжно , че нямам такава приятелка , с която да общувам свободно и да си изкажа мъката и тя на мен,да ми е най - добра приятелка,да излизаме на разходки навсякъде .Момичетата , с които съм общувала и с които съм била приятелка или са ме използвали или не съм намирала в тях приятелката от която имам нужда.Имам си гадже и със него си споделям , но бих искала и аз да съм нормална и да имам приятели и да общувам , а аз на практика ако кажа нещо кажа в останалия период от време си мълча.

Аз искам, когато съм в компания да се включвам и аз в разговорите а не да ме е страх как ще реагират ако кажа нещо или пък факта че ако кажа нещо няма да ме чуят или ще ми се изсмеят.А съм виждала , че има и други тийнейджъри,които също са затворени и си мълчат , но явно се възприемат такива , каквито са ,защото може би не им прави впечатление толкова или пък защото не отделят толкова внимание на нещата като мен , защото аз съм плакала , търсила съм в мен причината , че не общувам и че само си мълча и само си вредя на себе си като постоянно мисля за  тези проблеми.

Наивна съм и постоянно се влияя от мнението на другите или пък какво ще кажат другите ако.....Много съм безхарактерна.Искам да открия себе си да знам каква съм всъщност не искам да се влияя от мнението на другите постоянно си мисля че някой ме гледа и ме коментира.

Другият проблем е че има много страх в мен от една страна от  общуването,което споменах от начало,от друга страх от това да предприема нещо , когато да речем трябва да отида и да кажа на човека , че е станало грешка в документа ми и трябва да се коригира аз се притеснявам още един проблем притеснение от това по какъв начин ще му кажа, как ще реагира.

Кофти ми е че съм вече  20 години , а все още се притеснявам имам страхове , които са породени от притеснението ми и на всичкото от горе поведението ми е детинско така го определят другите , а може би аз не искам да порасна  , а понякога искам да съм зряла да се държа като голям човек не знам объркана съм някак си понякога си мечтая за любов като във филмите или пък обичам , когато гледам хора,които се влюбват,че даже си съчинявам  любовни истории.А и още нещо да добавя постоянно в главата ми звучат  най - различни песни винаги.

Благодаря ви за отделеното внимание ще очаквам вашият отговор. 

[Boyanova]

Здравей meisi,

Повечето проблеми, които човек има като възрастен, са заложени като такива още от детските му години. Обикновено това са травми на психиката, получени като дете, последиците от които по-късно се активират под формата на специално защитно поведение, което в психологията се обозначава с термина "маска".

Това защитно поведение се случва напълно несъзнателно и човек започва да му обръща внимание, когато започне да му пречи.

Една от най-често срещаните травми върху психиката, които се случват на хората, е наречена "Отхвърляне". Получава се, когато детето се чувства отхвърлено от родителите си, понеже не общуват достатъчно с него или имат предпочитание към други неща и се отнасят с пренебрежение към опитите на детето да търси внимание. Получава се и при неправилно възпитание на детето, когато неговото поведение се критикува остро и без да се пазят детските чувства. Примерно, детето е направило нещо, което не е трябвало, но вместо да му се обясни спокойно какво не трябва да прави, са последвали виковете и обидите. Такова агресивно поведение наранява дълбоко неукрепналата детска психика. Наранява отхвърлянето, неуважението към личността на детето. Понеже е малко, детето не може да се защити адекватно и да се себеотстоява.

В стремежа си да се предпази от попадането в следващи такива ситуации, които нараняват, детето си изгражда гореспоменатата Маска. Като за начало то се отдръпва от другите хора, тъй като те евентуално биха могли да го наранят. Ако се окаже в компания на други хора, пренася травмата си и очаква от тях да не го одобрят, да не го харесат, да му се подиграят или да реагират отрицателно по някакъв начин. Стреми да прави само това, което би се харесало и губи себе си в този си стремеж. Така израства във възрастен човек, който говори малко, изолира се, притеснява се от това как ще го приемат околните, няма самочувствие.

Ако такъв вече възрастен човек попадне в ситуация, която с нещо му съвпада с преживяната травма, това преживяване му е равносилно на истински кошмар и го смазва вътрешно, понеже не успява да се защити. Поведението е на бягащ, на човек, желаещ да се скрие. И то не върши работа в света на възрастните, където себеотстояването е адекватната стратегия за справянето с груби прояви.

За да се справите и да преодолеете състоянието си, първото, което трябва да направите, това е да се погрижите за личното си самочувствие. Трябва да заемете своето собствено място в света, за да се почувствате добре в кожата си. Това ще стане, като се себеотстоявате и себеизявявате по-смело. Говорете по-уверено с другите. Ако се случи някой да не хареса Вашето мнение и позицията Ви, не бързайте веднага да отстъпвате и да се съгласявате с чуждата гл.т. Приемете, че една част от хората ще Ви харесват, а друга част няма да Ви харесват и това е нормално да е така. Но Вашата позиция трябва да си е Ваша позиция и това е една от опорите на личното самочувствие.

Желая Ви успех.
психолог Л. Боянова

[meisi]

Благодаря ви за бързия отговор психолог  Боянова ще трябва да поработя върху самочувствието си