Аз съм момиче на 24 години и животът ми е пълен хаос в момента.
Родителите ми се разведоха наскоро. Вече не се виждам с майка ми, която замина за чужбина и я няма в трудните за мен моменти... А те са много! От няколко месеца съм в много тежка държавна сесия, която просто няма край. Не правя почти нищо друго освен да уча по цял ден, а животът през това време си минава. Не мога и да помисля да си намеря работа преди тези изпити да минат. Живея при баба си, която освен че ми оказва голяма финансова и морална подкрепа, е най-големият авторитет в моя живот, тъй като ме е отгледала и възпитала.
Ето и основният проблем - тя ме третира като своя собственост и се опитва постоянно да се бърка в живота ми по всевъзможни начини, постоянно изтъквайки, че й дължа всичко. Милиони пъти съм й обяснявала, карала съм се с нея, използвала съм всички начини да й обясня и покажа, че това не е редно и нормално. Но няма никакъв ефект. Тя иска да си живеем завинаги двете заедно, аз да я гледам и тя да ми заповядва. Да стана каквато тя иска, да се събера с когото тя иска, дори да родя на колкото години според нея е редно.
Ето как се оказва, че на 24 години имам проблеми, характерни за един тийнейджър. Ужасена съм. Имам чувството, че никога няма да се измъкна от тази примка.
Не изясних защо съм толкова изтормозена в момента. Имам приятел от 3 години. Искаме да живеем заедно, но нямаме възможност да си купим жилище. До момента той живее на квартира, въпреки че аз реално имам два апартамента - този, в който сме заедно с баба ми и този, в който живее баща ми - и спокойно бихме могли да живеем в някой от тях... Ако не беше баба ми.
Тя мрази приятеля ми без никога да го е виждала или говорила с него. Категорично отказва да се запознаят. Измисля всевъзможни ужасни неща за него, които постоянно ми говори и ме побърква. Казала е на баща ми, че ще направи всичко възможно да ни раздели. И наистина много ни пречи. Сега например, приятелят ми трябва да напусне квартирата, в която живееше досега, защото не може да си позволи наема. Най-вероятно ще дойде да живее у баща ми. Сега трябва да й кажа, че това ще стане и не искам да си представям реакцията й. Апартаментът на баща ми тя го е купила и там също се разпорежда като царица, баща ми нищо не й казва. Особено откакто майка ми я няма. Не знам как да говоря с нея, така че да я убедя че в това няма нищо лошо и неправилно.
Просто искам да помогна на човека, когото обичам и да живеем заедно един ден! Без никой да ни се бърка. Толкова ли много искам?!
Съжалявам за дългия и объркан пост. Просто се чувствам ужасно самотна и объркана и имах нужда да излея чувствата си.