Нямам намерение да си раздуя живота тука... Ще го сбия малко... (надявайки се да стане ясно).
Бях наркоман (хероино зависим), започнах на 16, спрях на 21 - доста принудително. Преди да се откажа в края на 2010та (последната ми доза беше през ноември след доста дълъг период без херца) бях на метадон - не помогна, само дето развих зависимост и към него.. Все едно.
Преминах от връзване за радиатор с белезници в празна стая до сеанси с над 20 психолога, включително и престой в клиника за няколко месеца. Преместих се в Германия откъдето е баща ми, започнах да живея с баба ми и дядо ми. Записах се в университет, тъй като имах добра диплома от завършено средно в София, (колкото и нелогично да звучи, бях добър ученик до последно). Създадох семейство, имам прекрасна жена... преди известно време ми се случи най-вълнуващото и хубаво нещо в живота-роди ми се дъщеря. Всичко предполага да бъда безкрайно щастлив..., а аз не съм.... Доколкото се познавам проблемът вероятно е , че изпитвам известна вина и известна празнина. Вината , защото имам син на 5г. Нелепа грешка от наркоманския ми период, а празнина, защото винаги съм мечтал за нещо хубаво в живота си и сега, когато го получих останах без мечта и освен това ми е адски непознато, некомфортно и пусто. Смесица от толкова чувства, че ми дойде нанагорно... Започнах да пия... Доста.
Количества, от които чак аз се плаша. В деня си не минавам без 10 бири за старт и не лягам без да съм пресушил бутилка твърд алкохол... (понякога 2, защото знаете ги "силните" шнапсове в Германия xD). Докато не се умъртвя (буквално) с алкохол в гърдите ми непрестанно усещам онова чувство, което усещам винаги, когато нещо ми се прави... Само, че преди успявах да разбера, какво точно искам, а сега не мога. Чувството се появяваше едно време, когато имах нужда от доза хероин или, когато имах нужда от цигара, или когато ми дойдеше музата за рисуване (художник съм, доколкото съм способен да си лепя етикети). Сега няма и помен от онова разпознаване на проклетото чувство... Паля цигара-не помага, хващам молив-не помага, мисля си... хероин ли ми се мъти в подсъзнанието-съмнявам се... причината е, че последната ми доза беше покъртително ужасна, изповръщах си червата-това го приех като индикации, че вече нищо в мен не иска този наркотик обратно в живота ми. Какво ще да е? - алкохол?! Е, хайде стига... справял съм се с къде по-ужасяващи зависимости към какви ли не боклуци, та 1 алкохол да ми вземе акъла...
Това е някаква носталгия и липса от предишния ми безгрижен живот... Сега поемам отговорности всеки ден, налага ми се да мисля за утре, за следващата седмица, дори за година напред. Преди... мислех не "ден за ден", мислех - ЧАС ЗА ЧАС !!! ..... Имах добър приятел, имахме бизнес... имахме колкото си пожелаем хероин, купони, жени... (макар и те да бяха друсани)... (всеизвестна е липсата на секс, но на кого му пукаше). Имах всичко, държах живота си, планетата дори (така се чувствах) в 2те си ръце и нямаше кой да ме спре... (уж)... Смятах се за велик човек с велик живот... постигнал или поне намерил всичко необходимо и не си давах сметка, че ще умра млад, дори исках да умра млад...
Един красив ден се събудих, а приятелят ми... той не се събуди. Паралелно с най-голямата и безвъзвратна загуба в живота ми изведнъж на близките ми им светна, че е редно да ме потърсят и вкарат в пътя... Донякъде... се получи. Привидно съм добре... Зачеркнах миналото, четирите си опита за самоубийство в рамките на само 1 година. Комата от свръхдоза, загубата на всичките си приятели и познати, загубата на бизнеса си (татуировки), на жилището си...
Всичко, с което се гордеех (може да Ви прозвучи смешно), но - ДА!!! Аз се гордеех , че бях наркоман на 21, който имаше работа, жилище, приятели и се чувстваше като Бог, докато се друсаше... Сложих края... Сложиха му края... Сякаш сложиха и моя край... Усещам, че бавно но славно се тътря към поредния си провал и вече няма кой да ме спаси. Сам се влача натам... сам го избирам, аз го искам....
Сега онова чувство в гърдите ми, което упорито не ще да се махне оттам не дава път на каквито и да е други емоции. Превърнах се в дебил... и в егоист... , а знам че не съм нито едно от двете... И нямам абсолютно никаква идея какво да правя... Наздраве!
