Здравейте, предварително ви благодаря за помощта.
Изчетох мн. форуми и мнения, които ми помогнаха за някои неща до момента, но това никъде не го срещнах и реших, че е време и аз да потърся помощ.
Ето и моята история.
От една година и 4 месеца излизам с женен мъж, от вече 5 месеца живеем заедно. Бил е с тази жена почти 20 год. Той може да се разведе едва, когато е живял една година отделно от съпругата си (такива са законите в Г.). От всичко, което съм слушала за жена му, знам че той има голям страх от нея и от това тя да не замине с детето (момиче на 6 год.). Веднъж даже се раздели с мен, защото тя го заплаши, че той няма да види повече детето. Три седмици по-късно той ми се обади и ми разказа всичко. Каза, че го е направил от страх. Месец след това той е изнесе и заживяхме заедно. Първите 3 месеца бяха много трудни, защото той постоянно говореше за нея и анализираше миналото си. Беше го страх от нея, в същото време изпитваше огромно чувство на вина, минахме през мн. трудни моменти. Вече познавам и детето. То идва всяка седмица вкъщи. Това, което в момента ме притеснява е, че жена му не иска да го остави. Постоянно го кара да се чувства виновен и използва детето. Сега прави всичко възможно той да е колкото се може повече с детето и ако е възможно с нея, за да го отдалечи от мен. Последното, което направи беше, че му е изпратила по детето курабийки за подарък. Той иска да остане приятел с нея, а тя не иска да се примири че той обича друга жена. Всички го убеждават да се връща обратно при семейството си (жена му убеждава чичо му, а той убеждава баща му) Само да подчертая, че моят човек е имал мн. трудно минало и чичо му и баща му не са му помогнали, когато майка му е починала и той е бил абсолютно сам. Няма с кого да сподели и да поиска съвет. Никoй от тези хора не ме познава и никога не са ме виждали. Той спря да говори за нея, но сега започна да крие, че се е чувал с нея и какво си говорят. Знам, че го прави и знам че говорят не само за детето. Вчера той отиваше на работа и ми се обади по пътя да ме пита нещо и като се обади, ми каза нейното име. Много зле се почувствах. Неговото обяснение беше, че бил нормален човек и просто се е объркал, незнае защо го е казал. Видях, че и се е обадил два часа по-късно, даже два пъти. Това нормално ли е? После се сетих, че преди два дена пак го каза и то не по телефона, но аз помислих, че не съм разбрала. Сега знам, че съм чула правилно.
Не знам какво да правя, почнах да губя представа за това кое е нормално и кое не е. Когато крие от мен, че и се обажда, се чувствам все едно, че те заговорничат и си правят някакви планове заедно. Последно знам, че тя му беше писала, че трябва да направят заедно да му е добре на детето. Но аз вече знам тя как действа и за съжаление знам, че за нея детето е само предлог.
Предстои ми пътуване, няма да съм тук за празниците. Почти съм сигурна, че тя ще разбере, че той е сам, защото детето ще дойде и ще види. И най-вероятно тя ще го покани. Вече ме е страх, че той може и да реши да отиде и даже не съм сигурна дали ще ми каже. Иначе се държи с мен добре, но не ми харесва това че крие, че и казва името.. Сърди се, когато задавам въпроси, твърди че не крие нищо, не обичам лъжата и двуличието и той го знае... Моля за съвет.
