Здравейте, казвам се Вяра на 24 години съм.
Не знам от къде да започна, но мисля че се нуждая да поговоря с някой. Мисля си, че като цяло проблема ми винаги се е коренял в това, че съм хомосексуална, не получих абсолютно никакво разбиране от родителите ми. Осъзнах го около 14годишна, тогава изобщо не излизах, нямах приятели, нямаше с кого да споделя.
Постепенно започнах да се движа в такива среди и като цяло до момента общувам най - вече с такива хора. Чувствам се неконфортно в друго обкръжение, било то в университета, на работа или другаде. Почти нямам приятели.
Имах няколко по - сериозни връзки, които бяха разочароващи, едната ме лъжеше, другата ме биеше( дори ми счупи носа и получих сътресение, това беше доста критичен момент за мен, това беше бившата ми приятелка) 3тата ме докара до 6 месечна депресия, през която не излизах от вкъщи и почти не се хранех.
В момента съм в болницата с диагноза туберкулозен плеврит, може би 3 месеца ще стоя тук. И сякаш започвам да се депресирам.
Малко преди да вляза в болницата подадох молба за напускане и излезе така, че трябва да ми прекратят договора, това значи че и без пари ще остана, квартира ще трябва да си търся също.
Баща ми преди 2 месеца направи опит за самоубийство, неговия се е самоубил, когато баща ми е на моята възраст, вече започвам да си мисля че непрекъснатите ми депресии са свързани с това. Като цяло и този опит ме уплаши.
Много ми се насъбра, постоянно се самосъжалявам. Един човек ми предложи работа, говори големи приказки, на нищо не му вярвам, казва че едва ли че има много пари, коли, връзки и тн, нищо от това не съм видяла, някак все се измъква, не знам да се притеснявам ли, каква пък ще е целта му, всички казват че е съмнителен, но все пак само той ми е надеждата, че ще започна да работя нещо след като изляза от тук.
С настоящата ми приятелка нещата в момента са спокойни. От 1 година и половина сме заедно. Тя ми се струва доста затворена, като цяло изглежда общителен човек, но сякаш само на пръв поглед. Не общува с кого да е, не говори за миналите си връзки, не говори за секс, има с страх от птици, не се храни пред хора, обича да е най - вече в своя град, даже в своя квартал и е най - добре, не обича да ходи на кино, театър, дискотеки и тн. Най - странното е, че дори не правим секс,а на мен ми се иска. Искам да разбера какво харесва тя, няколко пъти съм се опитвала да говоря с нея за секс, но не се получава, даже не знам преди мен дали е спала с жена,нищо не знам,. Всичко това много ме обърква.
В началото даже почти не се виждахме, аз изобщо не възприемах това, постоянно си говорехме и пишехме, в последно време вижданията ни зачестиха до 2 пъти в седмицата, а откакто съм в болницата идва всеки ден, грижи се за мен, прави жестове и тн, но усещам се че почва да ми омръзва, обичам я, но чувството че съм влюбена се губи от време на време, искам да я опозная повече,чувствам се апатична в момента, а това чувство най - много го мразя.
Дайте някакъв съвет.