Аз съм момиче човека, който обичам истински и, който мен обича също е момиче! Познаваме се от много години, но любовтта между нас започна преди 3 месеца. Искренна, чиста, голяма и силна любов! Тя има детенце на 2 години, с бащата на детето нямат брак, детето е признато. Отношенията между тях изобщо не вярвят, буквално не може да го гледа, мисли постоянно за мене, едвам издържа вече, чувсме се и се виждаме при първа възможност, когато той е на работа. Не можем една без друга, много трудно и мъчително е всичко! Тя жива 20тина дена при мене. Искаше да види детенцето си, отиде до вкъщи и беше много лошо манипулирана заради детето, че ако не се махне ще и заведат дело, ще и го вземат и такива работи при, който разбира се, ше мислите ти и всичко в тебе ще се обърка! Точно 5 дена след като си тръгна от мене ме потърси, съсипана и съкрушена. Каза ми, че истински съжалява, че не е добре, не е щастлива, не може без мене и иска отново да се върне вкъщи! Също ми каза “ Всеки прави грешки, моята я разбрах, и ще я поправя “ Найстина е така, всеки прави грешки и точно от тях се учим. Същинския проблем е приятеля и, страхлив е, но агресивен. Аз се познавам с него, дори докато живяхме заедно идва до нас да ни заплашва. Как да говори с него тя? Какво точно да му каже? Как евентуално да минат по лесно нещата? Притесняваме се, че ще има атаки, заплахи можеби и пресрещаници дори и побойща.. Как да постъпим? Ние се обичаме истински, искаме да бъдем заедно. Нещо толкова истинско, красиво и чисто как да го оставя с лека ръка? Боли ме сърцето! Тя всеки път ме окоражава “ Бебе ще се справим заедно! “ Как да се откажа от щастието и моя човек? Трябва ли? Моля за помощ, благодаря Ви предварително!