Здравейте,
Пиша Ви това с чувство на вина и срам от самия себе си, но се надявам да получа някакъв съвет или помощ.
На 35 години съм и от 5 години имам връзка с жената на живота си, мисля и я считам за такава. Плод на нашата връзка са две прекрасни деца на 2,5г и на 9 месеца. След раждането им смятам че съм получил всичко от живота и съм много благодарен на жена си, за това че ме дари по този начин.
В началото на връзката ни постъпих много лековато и глупаво и имах отношения и с други жени, за което силно съжалявам и съм й признал, молил за прошка, която тя ми даде или поне така каза. За мен има значение само моето семейство.
Междувременно работех в друг град, но успях от края на миналата година да се преместя и да живея заедно със семейството си. Преди да отида при тях сме имали разногласия по някои въпроси, но след идването ми нещата започнаха да стават по лоши- все повече неразбирателства, като доста често бях обвиняван че не мога да се грижа добре за тях. Давах и ще давам всичко по силите си и цялата си любов и внимание за семейството си.
Жена ми ми казва че като е с мен не се чувства добре, че е потискам,ограничавам, като моя стремеж е точно обратното – да я карам да се радва, усмихва , да е доволна от мен. Уви става така че тя е винаги недоволна от мен и от каквото и да направя.
Свикнах и приемам упреците й, стремя се да се променям към по-добро. Преди 10 дни едното ни детенце беше болно и плачеше. Опитвах се да го успокоя и накарам да си легне, жена ми беше до нас и не казваше нищо.
Помолих я да му каже да послуша тати, но тя не го стори, а то още плачеше. Хванах я за ръката и казах да отидем в кухнята, за да поговорим, а тя се разпищя и избяга от апартамента уплашена. Отишла е при съседката, от където е викнала полиция.
Дойдоха заедно със съседката, а след малко и полицията. Не съм имал, имам и никога няма да имам намерение да посегна или ударя жена си, но явно съм я уплашил много. Беше ми казано че трябва да си събера багажа и да се махна от нея и децата. Че съм застрашавал нейния и живота на децата ни. На хората който силно обичам и милея за тях. Че вече ми няма никакво доверие и не може да остава сама с мен.
Извикахме родителите й и в следващите 2 дни докато търся квартира и събирам багажа си, майка й остана неотлъчно при нея.
Баща й се изказа по мой адрес и по отношение на работа ми че такива като мен са се мислели за нещо повече от останалите, че са били опасни, че някоя сутрин щели да се събудят и да намерят три трупа… Мнението му е напълно погрешно и абсурдно.
Сега отделен от семейството, виждам децата през няколко дни като по – хубаво нещо от това да ги прегърна и целуна, от радост и мъка не мога да сдържам сълзите и жена ми казва че по този начин я разстройвам. Обичам жена и децата си, готов съм на всичко да се събере отново семейството ни, но тя не иска.
Моля се на Господ и се надявам на съвет и помощ в тази лоша ситуация.
