Здравейте.
Проблемът, в който се е озовала Вашата позната е доста сериозен и сложен. Първо ще предоставя повече информация за неговата същност, тъй като в България за съжаление по тези въпроси никой не дава достатъчно яснота, а после и ще дам някои насоки за справяне с това положение.
За разлика от други държави, в България на пиенето се гледа с леко око. Човек се почерпил, напил се и какво толкова. В крайна сметка, нали примерно Петров пие повече. Пък и в компания човек някак почти неусетно е с чаша пред себе си, пълна именно с алкохол .
Но от едната наздравица с контролирано малко количество алкохол, който повод е рядко нещо (и без да се завършва със замаяна глава), та до честото пийване на алкохол до степен напиваване, което да се случва по всякакви поводи, че и без да има такива, разликата е огромна. Именно за второто иде реч в дадения случай.
Въпросният господин пие до безпаметно състояние, очевидно го прави често и при това явно не може да се контролира да изпие само малко алкохол. Има ли чаша с алкохол пред него, то той пие и пие, докато не се напие. Защо е така? Алкохолизмът е признат за болест и се разглежда като такава в медицинската литература от 50 години на 20 век. Алкохолизмът е болестна реакция на органичното химично съединение с формула C2H5OH. И това е само началото на заболяването.
За алкохолизма има наслоени доста представи, една част от които не са правилни.
Например грешна е представата, че ако се пие бира или пък вино, то алкохолизъм не може да се развие. Тази грешна представа е причината повече от половината алкохолици да са такива, защото са били непредпазливо на бира или на вино в повече и по-често.
Друга грешна представа е, че алкохолизмът е нещо, дето хората, които го имат, стигат до това да са клошари, които спят в канафките. Всъщност една 5% от всички алкохолици отговарят на този профил. Алкохоликът може да е богат и добре изглеждащ мъж. Или пък богата и добре изглеждаща жена.
А това, че сред жените алкохолизмът е по-малко разпространен, отколкото сред мъжете, е следващият мит. Жените също не са пощадени или застраховани от алкохолизма- разликата е, че поради естеството на психиката си, жените повече се пазят да не бъдат виждани пияни, отколкото мъжете.
Несъмнено най-вредната от всички грешни представи е, че в семейство, където единият или и двамата родители са алкохолици, това не се отразява на техните деца. Всъщност отразява се. Като за начало децата наследяват генетично склонност към алкохолизъм. Изследванията сочат, че вероятността такива деца като пораснат на свой ред да посегнат към алкохола без да могат да се контролират колко да изпият, е в пъти повече, отколкото за останалите деца, чиито родители не са алкохолици. Много голяма част от порасналите деца на алкохолици, на свой ред стават и те алкохолици, ако не знаят, че има риск за тях и че трябва да подхождат внимателно към алкохола. А за другите вреди върху детската психика при родител алкохолик ще пиша по-късно.
Сега да се върна на основната тема. Болестта алкохолизъм. Вече споменах, че алкохолик не е този, който пие рядко и се контролира да изпие малко, без да завършва с това да се прибира на 4 крака у дома си. Алкохолик е този, който регулярно пие и голяма част от това регулярно пиене, накрая завършва с напиване в различна степен.
Моментът с контрола върху това колко да се изпие се губи. Примерно даденият мъж е обещал на жена си, че ще изпие този път само една мааалка чашка алкохол и ще се прибере. Сяда на масата с приятелите си. Поръчва си чашката алкохол с мисълта: "Ще изпия наистина само една. Обещал съм на жената. Ще си удържа на думата. Мога да се контролирам." И до края на вечерта се е напил, а едната чашка е станала на много повече от една чашка. Моментът "СТОП" е изчезнал някъде между почерпката и не се е осъществил. Към него върви неминуемо оправдание защо този момент "СТОП" не е влязъл в действие.
Същото важи и по отношение на честотата на пиене. Алкохоликът има ХИЛЯДИ ПРИЧИНИ да иде да пие. Цял репертоар. Изследванията на американските психолози сочат, че най-честите са: емоционални причини (примерно- натоварване в работата, от желание да избягат от проблеми), от разочарования, от гняв, от самосъжаление, от това, че се чувстват нещастни. Друга голяма група пият, защото това е единственият им начин да са наравно в компания от алкохолици (бъдещият алкохолик си казва: "колегата по маса е изпил 12 бири, ще е срамно да съм на по-малко", така болестта получава подкрепа от нездрава социалната среда, за да се развие). Доста хора пият и защото е единственият им начин да общуват с другите, без да се притесняват вътрешно как ще бъдат възприети от човека отсреща. Пиенето като социализиращ фактор в случая е същото като последици в психичен план като за онези, които пушат, за да могат да говорят с другите (ще ги видите как палят два-три пъти повече цигари, когато са в компания на приятели в кафето, а понякога увеличеният брой изпушени цигари е обилно полят с увеличена доза алкохол). Трябва да се уточни, че пиенето и пушенето заради социализацията, се извършва повечето пъти без осъзнаване на реалната причина.
Причините, поради които алкохоликът отива да се напие, обаче не са реални причини. Те са оправдания и са защитните механизми на болестта алкохолизъм. Точно такова е и отричането на алкохолика в началото, че той има проблем. Алкохоликът не си признава, че всъщност няма никакъв контрол над алкохола. Не го и забелязва в началото това, че не се контролира, а причината да не го забелязва, е в естеството на самата болест. Това алкохоликът да се осъзнае, че всъщност има проблем с болестта алкохолизъм, че всъщност няма контрол над това колко да изпие, е първата крачка към връщането на алкохолика назад към здравето.
Алкохоликът трябва САМ да си даде сметка, че е болен, че поради това по никакъв начин не може да си контролира пиенето. Че е именно неспособен да си контролира пиенето. Алкохоликът трябва да приеме, че всичките му оправдания за кое да е напиване, не са никакви оправдания. Че всъщност оправданията за изпития алкохол са продукт на БОЛЕСТ. Нормалният здрав човек не се нуждае от алкохол и може да мине без алкохол по абсолютно всякаква причина, каквато и да е тя (независимо дали иде реч за хубава или лоша ситуация, за хубаво или лошо моментно настроение и т.н.). Алкохоликът САМ трябва да осъзнае всичките си самозаблуди, че има причина да пие. Алкохоликът САМ трябва да осъзнае, че трябва да се лекува и че трябва напълно да спре да пие, за да има шанс да се върне към нормален живот.
Ще постна написаното до тук, а след това ще продължа с отговора, тъй като се очертава да пиша много.
