Животът ни се състои от хиляди битови дреболии. Да, такива, че волю-неволю, се замисляме за мъжкия и за женския ум. Нека да си припомним по колко различен начин мислим относно покупките! Особено към големите, които да ни служат с години. Да предположим, че на едно семейство трябва нов хладилник. Старият още си го бива, но им се иска нещо по-така, по-осъвременено. Жената с мъжа си отива в магазина, разглеждат чудесата на техниката, обсъждат достойнствата и недостатъците, но… не купуват нищо.
На излизане от магазина и двамата в съгласие възкликват: „Скъпо е”. Изводът е направен съвместно, но след това за мъжа и за жената следват различен тип планиране. Жената старателно ще премисли как да се спести необходимата сума пари. А мъжът ще си мисли откъде най-бързо да я вземе. И ако покупката действително му е легнала на сърцето, ще намери пари. Например, ще ги заеме. А на отчаяното възклицание на жена си: „Ама как ще ги върнем?!” – просто ще вдигне рамене. Пък мъжът може направо да си похарчи цялата заплата или премия за покупката.
Няма и да се сети, че до следващата заплата трябва да се яде, пие, да се купят обувки на детето… За стратегическото мислене на мъжа тези нюанси са несъществени. И ако жената все пак го запритиска в ъгъла със своите притеснения от такъв характер, то той обидено ще отвърне: „Ти сама искаше хладилник, ето ти го сега!” Между другото повечето жени са прекрасно осведомени за тази психологическа особеност на своя избранник. Те се сблъскват с нея още преди сватбата.
Наистина, тогава те гледат на разорителните покупки на мъжа със съвсем други очи. Цветя, бонбонки, сладички сувенирчета, които се купуват за среща, са всъщност първообраза на бъдещия хладилник. Тези разходи се правят спонтанно, без да се отчитат реалните финансови обстоятелства. Разликата е в това, че в периода на ухажване те умиляват жената, а в семейния живот предизвикват злоба и раздразнение.
И тук достигаме до момента, в който да си припомним този научен термин „мотивация”. Т.е. обяснението, мотивът за тази или онази постъпка. Той при жените и при мъжете често пъти не съвпада. Ако мъжът е способен да извърши една или друга постъпка заради себе си, своето любопитство или желание… То жената… Не, тя също като правило действа в собствен интерес, но едновременно с това и заради нещо друго, някой друг. Според учените причината за това се корени в майчиния инстинкт.
В несъзнаваното на жените постоянно работи програма, която ги убеждава да се грижат и за другите. Установката е толкова силна, че понякога им пречи да обърнат внимание и на себе си. И тук идват разни отговорности, понякога граничещи с абсурд. Например: „Аз съм длъжна да си купя ново яке, за да не му е неудобно на мъжа ми да се показва с мен.” Да се вярва или да не се вярва на изложеното – това е, така да се каже, въпрос на вкус. Но едва ли някой ще се заеме да спори, че към любовта мъжете и жените се отнасят по съвършено различен начин. Да започнем с това, че нормалната жена на всяко свое любовно увлечение гледа като на сериозно. Това, уви, не може да се каже за мъжете.
При това, между другото, е интересно да се отбележи: ако дамата започва да се държи по-мъжки, на нея веднага и лепват прякор „жена-вампир”. А това в мъжките очи изглежда като изисканна, но все така неодобрителна оценка. Антрополозите са провеждали изследвания в продължение на петнадесет години в 62 държави от света. Изводът, до който са достигнали изследователите, може да се нарече сензационен. Жените се оказват програмирани да разрушават своите отношения с противоположния пол на всеки 4 години. Днес вече е известно на учените, че влюбването е резултат от химически реакции в кората на главния мозък. И действието „хормон на любовта” не може да бъде вечно.
Неговото влияние е с продължителност максимум две и половина – три години. За това време жената успява да създаде семейство, да забременее и да роди дете. Всичко. По-натам, ако не се поднови влюбването, представителките на прекрасната половина на човечеството започват да усещат дискомфорт. Към това се добавя и умора, свързана с грижите около малкото дете. Да изпъди това може само едно ново силно чувство. През това време на жената е просто необходимо да разпери криле и да излети. Иначе тя ще се превърне в най-недоволната жена, от която съпругът и ще е готов да бяга накъдето му видят очите.
Излиза, че не мъжете, а жените трябва да събират хареми, считат някои учени. За да се подчинява на изконния закон за борба за съществуване, жената несъзнавано се стреми да има деца от различни бащи. Защо? Такива деца ще притежават различни наследствени качества и следователно ще получават по-голям шанс за оцеляване. Няма нужда да обясняваме, че социалните закони, които съществуват в нашето общество са точно противоположни на биологичните такива.
А сега да оценим женския ум. В отличие от представителите на силния пол, дамите не тръбят на всеки за своите потребности от време на време да си сменят половия партньор. Търпят? Едва ли. Просто, както е отбелязал един философ, женският ум затова и съществува, за да скрива надеждно женските слабости. Спор няма, при мъжете са по-добре развити математическите способности. При тях е добре развито логическото и абстрактното мислене. Но тях ги подвежда интуицията.
Интуицията е силната страна на женската натура. Там, където жената не може да схване и осмисли логиката на събитията, тя се опитва да ги усети. И трябва да се отбележи, че прави това доста успешно. Също така при жените е по-добре развита речта, а при мъжете– образното мислене.
Когато юношата се жалва, че възлюбената му не го разбира, това обикновено е чистата истина. Преценете сами. Изпитвайки прилив на чувства младият човек счита за достатъчно само да намекне за това на момичето на своите мечти. А тя? Тя очаква конкретни признания, а освен това ги иска облечени в красиви фрази. И всичко това е, защото те мислят по различен начин. Може би затова жените така харесват поетите.
И така, какви практически изводи може да направят жените от всичко това.
Първо, никога да не си спират желанието да си поплачат, да се посъветват за живота. Помнете: докато вие се самосъжалявате, вашият мозък усилено търси изход от ситуацията. Разбира се, не трябва да забравяте да ограничавате това във времето. Ако контролното време е изтекло, а не е намерено решение, трябва да се вземете в ръце и да започнете да действате.
Второ, не се сърдете на избранника за недоизказването и мълчаливостта. По-добре се постарайте да изградите във въображението му такъв ваш образ, за който не само той, но и вие самата не сте и мечтала. И не се съмнявайте в своята сила. Вие в дадения случай имате великолепен съюзник– мъжката психология.
Трето- престанете да ревнувате. По-добре кажете на мъжа, че четиригодишният цикъл е изтекъл и вие по силата на биологичния закон имате нужда от „забежка”. Мъжете при такова известие се оказват изненадани. Само не се престаравайте, че вместо повишено внимание от страна на съпруга, може да се окажете в домашен арест.
И последно. Не мъкнете втората си половина със себе си по магазините. Освен ако, разбира се, не желаете да правите незапланирани сюрпризи. Най-добре приберете семейният бюджет в собствените си ръце и се разпореждайте с него така, както считате за добре. В края на краищата някой е длъжен да се разпорежда с финансите.
Ако вие прочетохте това и се усмихнахте, значи вие действително сте умна жена. Учените може още дълги години да изучават сходствата и различията в мисленето на жените и мъжете, но ние с вас вече сме изяснили главното: достойнствата в едно са пряко продължение на недостатъците в друго. Затова и навярно ни е така добре заедно. Само заедно един с друг ние придобиваме душевно спокойствие и равновесие. А когато сме щастливи, то въобще не е важно кой е умният- мъжът или жената.
По материали от руски.
Превод от руски на български: психолог Л. Боянова
