Пише ви една отчаяна майка, която вече е толкова объркана и не намира изход от ситуацията.
Какъв е смисъла на живота ми?
Дъщеря ми е на 23 години е студентка в 4 курс, специалност Медицина.Доста е натоварена с обучението си и е много изнервена.Държа се мило и толерантно към нея доколкото мога....Не споделя много много с мен , какво се случва, какви намерения има за бъдещето си, изобщо за каквото и да било.....Когато се опитвам да поговоря с нея- отказва или всичко е набързо. Понякога обстановката е много нажижена и нещата ескалират. Всичко за мен е донякъде разбираемо / натоварването й /, но има неща които не мога да преглътна и преодолея.
От една година съм сама, защото с баща и се разделихме. Работя на две места, аз също си имам доста ангажименти и се опитвам да се справям с проблемите за да успявам да и осигурявам всичко от което има нужда.Тя чака на готово и винаги е недоволна.Каквото и да направя за нея не е така както тя го иска. Поела съм всички домакински задължения /пазаруване, готвене, почистване, парне, гладене и т.н./ Тя няма никакви ангажименти и няма и желание и за това, като има кой да го свърши, а само - учи. Постоянно мърмори....и изразява своето недоволство.Опитва се да ми държи сметка, за всичко...макар, че тя е човек който няма нито един работен ден в живота си. Дори през лятото си само си почива вместо да работи и чака всичко наготово!" Въпроси от рода-" Аз ли съм виновна, че ти нямаш пари?" могат да те подлудят.Правя всичко за нея! Тя ми е най-близкият човек, но.....нещата не вървят на добре.Постоянно се караме, това каране се превръща и в сериозни скандали , след което и двете се затваряме в себе си...и не говорим, няколко дена.
Вместо аз да се опитвам да я контролирам, тя мен контролира./въпроси от порядъка за колко пари работя, от колко до колко съм на работа в колко часа ще се прибера и т.н. Дори не ходя на кафе с приятелки... , не, че имам много време, за да не дразня, за да има мир и разбирателство, но не се получава. НЕЗНАЯ КАК ДА СЕ СПРАВЯ СЪС СИТУАЦИЯТА!!!!!! КЪДЕ БЪРКАМ?
??МОГА ЛИ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО?Вече съм станала като робот! НЯМАМ ПРАВО НА ГЛАС. НА РАБОТА В КЪЩИ И ОБРАТНО! А В КЪЩИ САМО УПРЕЦИ И НЕДОВОЛСТВО!!!