Напикаване на 3 години и половина

[vanesa]

Здравейте ,детето ми е на 3 и половина. Приеха го на ясла и на 2 и половина махнахме памперса. Напикаване не е имало. От около година започна да се напикава и през деня, и докато спи. Постоянно говорим ,че това не е нещо хубаво и не трябва да се прави, а той ми казва: Като стана като тати няма да се напикавам. Водих го на ехограф и проблем нямаше .Проблема идва от градината ,там ми казаха да му сложа памперс. Казах ,че това няма как да стане и да намерят подход с него. По принцип е много буен ,но любознателен , говори бързо, разсеян е, не мисля че не помни добре, нервен е и прекалено бързо се наспива. Нощният му сън е около 7 часа. Зная ,че проблема може би идва от мен. Аз съм също нервна и понякога му се карам много.Полагам усилия и дори пия леки успокоителни, които наистина ми помагат .Какво мога да направя? Как да се справим с напикаването и бързото и неясно говорене? Благодаря предварително.

[Boyanova]

Частта с нощното напикаване е вън от моята компетентност, затова Ви поствам материал с източник: www.lekar.bg , за да получите допълнителна информация и съответно Ви препоръчвам и консултация с компетентен лекар.

НОЩНОТО НАПИКАВАНЕ НА ДЕЦАТА

Нощното напикаване на децата създава много грижи на родителите. При момчета се среща по-често, отколкото при момичета. Когато нощното напикаване продължава и през училищната възраст, се стига до нервни нарушения.

За първично нощно напикаване се говори, когато детето след четиригодишна възраст редовно или от време на време се напикава по време на нощния сън. По-рядко се наблюдава напикаване през деня и когато детето е в будно състояние. Причините за тази проява са много, но в болшинството случаи се касае за закъсняване в развитието н съзряването на рефлексите, свързани с волевото изпразване на пикочния мехур.

При децата до едногодишна възраст нощното и дневното напикаване е често повтарящо се нормално явление — напълването на пикочния мехур предизвиква през определени интервали от време автоматичното му изпразване. Тези интервали с растежа на детето стават все по-продължителни. Към 10—12-месечна възраст и след това наблюдателната майка долавя моментите, когато на детето му се пикае и внимателно го подканя, като го поставя на гърне. Това е важен начален момент за така нареченото възпитание за волево изпразване на тазовите резервоари (пикочен мехур и право черво). Това възпитание не трябва да става много рано и не трябва да се съчетава с неприятни изживявания и съпротива от страна на детето. Постепенно в продължение на месеци у повечето деца (най-често към 1—2—3-годишна възраст) се създава навик за волево изхождане по малка и голяма нужда както през деня, така и по време на сън. В много случаи обаче този волеви навик съзрява окончателно и става постоянен едва към четиригодишна възраст. Много малък е броят на децата, при които нощното напикаване остава и след пубертетната възраст.

Нощното напикване настъпва най-често един час след заспиване или наскоро преди събуждане. В редки случаи може да се повтаря няколко пъти през нощта. Най-често децата спят много дълбоко и не усещат напикаването.

Много по-рядко се срещат форми на така нареченото вторично нощно напикаване, което се обуславя от аномалии и възпаление" на пикочните пътища, нарушение и забавяне в развитието на нервната система, появата на захарна болест и др.

Родителите трябва да знаят, че всяко дете с упорито, неизчезващо след 3—4-годишна възраст нощно напикаване, се нуждае от лекарски преглед.

За привикване на малкото дете към ритмично трениране на волевото изхождане по малка нужда родителите трябва навреме да положат грижи и да избягнат всичко, което травматизира нервната система на детето. Преди заспиване детето не трябва да се претоварва с много течности и с обилна и трудно смилаема храна.

[Boyanova]

Нощният му сън е около 7 часа. Зная ,че проблема може би идва от мен. Аз съм също нервна и понякога му се карам много.

Ако Вие сте нервна и неспокойна, това се предава на детето и то намалява времето си за сън. Съответно също става нервно. За да спи добре, на детенце трябва да се създаде спокойна обстановка. Вечерята трябва да е по едно и също време и да не е обилна или трудно смилаема. Кратка разходка вечер при хубаво време, също върши добра работа за спокойствието.


Относно говоренето - компетентният да Ви даде правилните насоки специалист е логопед.

[vanesa]

Много благодаря за отговорите .