Автор Тема: Защо децата лъжат  (Прочетена 1662 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1354
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Защо децата лъжат
« -: 20 септември 2017 12:52:25, сряда »


Лъжата винаги предизвиква у нас негативни емоции – гняв, обида, недоумение. А ако неправдата е изказана от собственото ни дете, то към всичко това се добавя още и тревога. Какво ще стане с човека, който е започнал още от най-ранна възраст да лъже? Дали не сме виновни ние за едно такова поведение? И най-главното, какво да направим, за да не се оправдаят нашите опасения.

Детето лъже? Значи расте.

Обикновено лъжата е наричана лоша привичка или признак за глупав характер. Но освен това тя е показател за развитие. Ако във възраст 4,5 – 5 години вашето дете от време на време „изкривява действителността”, то… с него всичко е наред. Развитието на детето е такова, каквото трябва да е. Като лъже, на тази възраст детето овладява такива сложни мисловни операции, като анализ, синтез, умение да се прогнозира, да се правят предположения.

За съвсем малките деца това е недостъпно и поради тази причина те винаги говорят истината. Освен това примерно до 2-3 годишна възраст детето живее с абсолютната увереност, че родителите виждат всичко и знаят всичко, следователно няма никакъв смисъл да говорят неистини. „Изяш си цялата каша и после ще ти дам нещо.” – казвате вие и излизате от стаята. Малкото дете или ще я изяде, или ще плаче, ако не обича каша. Обаче едно дете на около 5 години може да намери и други решения- да даде храната на котката или да размени чинията си с тази на своя брат с думите: „Аз си изядох кашата, а моят брат – не, затова на него не му давай нищо, а дай на мен дай всичко.”

Двегодишното дете ще крещи отчаяно: „Не обичам сестра си, оставете я в болница!” –и ще му е все тая вие какво мислите. Ако детето е на пет години в същата ситуация, детето ще е способно да съобрази, че родителите му ще се сърдят. А истинските чувства ще прояви иначе – например ще скрие любимата играчка на сестра си и ще каже съвсем наивно: „Аз не зная защо тя така изведнъж се разплака, сигурно се уплаши от звънеца”- след което ще я погали по главата. И в други ситуации ще намери решения, удобни за него си: „Бабо, отиди си отдъхни, а аз сам ще си подредя играчките!”, след което вместо да ги подреди, просто ги набута всичките под леглото. Или пък: „Боли ме стомахът и не мога сам да си завържа обувките. Но кънки мога да карам, от тях ми минава болката в стомаха.” Или: „Мен ме обиждат в детската градина, вземи ме по-рано от там.” Какво да кажем? Лъжец? Не, просто умно за възрастта си дете.

Лъжата може да бъде и опасна...

Лъжата може да бъде опасна не само за окръжаващите, но и за самото дете. Ако ние не знаем истината, тогава как можем да окажем помощ и да защитим детето от опасност? Примерно някой някъде напада и тормози детето, а то приемайки лъжата за нормална, съобщава на родителите си, че всичко е наред. Не бива да се утвърждава лъжата, независимо, че е разпространена на тази възраст. Колкото повече истина има във взаимоотношенията, толкова по-добре.

Защо е цялата тази лъжа? Детето е притиснато и не знае как да угоди? Или детето се е сблъскало с проблеми в реалността и се крие в свой измислен свят?

Просто така никой не лъже – даже и малките деца. За лъжите винаги има мотив и лъжата винаги донася изгода. Не е обезателно да е материална изгода- възможно е и да е емоционална. И между другото, да се отличи едната от другата не винаги е лесно.

„Ти ял ли си при баба си сладолед? Ако не си, хайде да купим сега.” – казва мама по пътя към дома. Митко поклаща отрицателно глава и става притежател на третия за деня сладолед. Вечерта тайната му все пак става явна. „Е, ама защо ме излъга? Не ти ли купувам достатъчно сладки неща и сладолед? Как не те е срам? Ако много искаш сладолед, то просто ме помоли. Разбра ли?” – обяснява мама. Разбира се, Митко е разбрал.

Разбрал е, че трябва да помоли, когато иска нещо такова. Но работа всъщност е в това, че той изобщо не е искал сладолед. И когато мама е казала: „Ти ял ли си при баба си сладолед?”, Митко се присетил за по-ранни събития. Той знае, че родителите му и баба ми все спорят по отношение на него. Ако каже: „Да, ядох”, то мама пак ще тръгне да звъни на баба и да и обяснява шумно, че баба всичко прави по своему. Подобно нещо му се случило, когато казал на мама, че у баба си не може да спи толкова, колкото си иска. Митко тогава се почувствал много неловко, че мама и баба се карали. Чувствал все едно е предал баба си.

Така че детската лъжа е устроена по-сложно, отколкото се вижда на пръв поглед. Както и у възрастните, тя може да бъде с благородна цел или с цел спасение. Както и при възрастните, тя може да бъде от завист или за отмъщение. Или пък, за да се избегне наказание, или пък например, за да се повиши самооценката на детето.

Трябва да се позволява понякога на детето да казва неистини. Само така то ще разбере какви са плюсовете и минусите на лъжата и за какво е нужна.

„В детската градина аз бягам най-бързо от всички, а днес заех и първото място и всички ме похвалиха”- разказва 5 годишната Ани. Но мама от известно време такива новини не я радват.

Случайно при разговора с възпитателката се изяснява, че момиченцето си измисля за своите заслуги в бягането. Така си измисля и че нейните рисунки са спечелили в конкурс, а на занятията по танци я дават за пример. И в детската градина тя много често разказва, че баща и е летец, който винаги я взима със себе си в кабината на самолета и даже и дава да го кара.

Майката е притеснена за Ани, но не и се кара. Не знае за какво именно да и се кара. Изглежда и, че разказите на Ани са просто фантазия, която не може да навреди на никого. Не е хубаво, разбира се, да бъдат заблуждавани хората, обаче как да се обясни това на пет годишно дете?

Но и фантазиите също се появяват не просто така – към постоянно фантазиране са склонни децата, които нещо ги притеснява в реалността. Чрез измислените истории те се крият от реалността. Колкото по-неприятна е обкръжаващата обстановка, толкова по-голяма е необходимостта от измисления свят.

За лъжата– честно и откровено

На родителите, които са много притеснени от детските лъжи, често се предлага следната задача. Да се анализират сами себе си и да отбележат всички случаи в течение на няколко дни, в които те самите говорят неистини. Каквито и да е неистини, включително: "Такива задръствания имаше, че тръгнах час по-рано, а въпреки това закъснях”, "Не, не съм забравила/забравил да ти се обадя, тъкмо мислех да ти звънна, но ти ме изпревари”, "Заминаваме при роднини за почивните дни и няма да можем да дойдем тогава на вечеря у вас”.

Просто отбележете количеството, без да се замисляте за това, че сте имали сериозни причини да изричате неистини. Накрая цифрата ще бъде толкова внушителна, че ще изглежда сякаш ние въобще не сме в състояние да говорим честно и откровено. Лъжата е част от всекидневното общуване, а и нещо повече- тя ни позволява да избегнем да обидим някого.

Защо тогава така ни плаши детската лъжа? Може би защото ни е неприятна мисълта, че детето крие нещо от нас. Ние искаме да бъдем в час с всичко случващо се, искаме вътрешния психичен свят на детето да ни е достъпен винаги. Само така ние можем да изпълним своята възпитателна функция, да ръководим детето и да го направляваме. Но като възрастни хора, ние разбираме и, че всичко трабвя да си има и своите граници.
Психолозите утвърждават, че колкото по-строги са родителите, толкова по-често се среща склонност към лъжа у техните деца.

"Аз не се отнасях много сериозно към това, че моята дъщеря говори неистини. Даже ми беше забавно, че такъв мъник се опитва нещо да измисли, да излукави. Но след това на работата ми се случи нещо, което ме застави да премисля всичко това. Една от сътрудничките ни плетеше такива интриги, че в един прекрасен ден ние всички се изспоскарахме. Нещо повече, докато разнищвахме поредната интрига, се оказа, че всичко, което сме знаели за сътрудничката, е неистина. Даже някои документи си беше подправила. Тя сподели, че за всичко е виновна нейната майка, която не и е обръщала достатъчно внимание в детството. Оказа се обаче, че и това е лъжа. Така случаите, в които моята дъщеря изказва неистини, веднага престанаха да ми изглеждат безобидни. Не искам у нея да се развиват и съхранят такива наклонности към изричане на лъжи.”

Полезни идеи

Много е трудно да се убеди детето, че е необходимо да е пределно откровено. Често резултатът е точно противоположен - колкото повече се изисква откровеност, толкова повече се наблюдава склонност към лъжи. Ето защо радикалните мерки, които и се избират преди всичко, не са подходящи за всяко дете. Даже обратното - колкото по-сурово е внушението, то толкова повече се увеличава вероятността да се повтори лъжата. Дори е възможно лъжите да не бъдат вече толкова явни - децата много бързо се учат как да ги скриват.

"Следва да се прекрати още първият опит да се лъже" - това правило също не е вярно.

Колкото и странно да звучи, трябва да се остави детето да говори неистина. Тогава то и само ще разбере в какво е нейното преимущество, а в какво са слабите и страни и защо всички хора понякога казват неистини. Само така детето ще се научи да използва лъжата единствено по предназначение да не обиди някого.

Поради това първото, което трябва да направите, когато откриете, че детето лъже, това е да не правите нищо. Не уличавайте, не провеждайте разяснителни разговори, не предприемайте никакви стъпки към поправяне. Но и не поощрявайте нищо.

Родителите често пъти без да се усетят закрепват сами нежеланото поведение у детето си. Примерно, ако детето е излъгало, а всички се позабавлявали, след това още няколко пъти преразказали случката на приятели, то детето се е почувствало като център на вниманието и разбира се, изкушението да направи отново подобно нещо, ще съществува и занапред. какво може да бъде по-хубаво от това да развеселиш родителите си?

Да не се прави нищо, обаче не означава лъжата да се игнорира. Трябва да се анализира. Помислете защо детето е казало неправда. Какво е получило то от това. Какво би се случило, ако детето е казало това, което е истина? Това са много важни въпроси. Те ще спомогнат не само да се установят какви са причините за лъжата, но и ще разкрият онези психологически проблеми, които по-рано е възможно да са били незабележими.

Много често при такъв анализ се изяснява, че лъжата се появява в еднакви ситуации. Примерно детето през цялото време все прехвърля своята вина върху някой друг, за да избегне наказание. Или пък се оплаква от несъществуващи болежки, желаейки да бъде гушнато и приласкано. Напълно е възможно вие да общувате твърде строго с него и то да изпитва страх (в първия случай) или да не му достигат топлина и ласки в отношенията (във втория случай).

Въобще- има такава закономерност - колкото са по-строги родителите, толкова по-често има склонност към лъжа у техните деца. При това не е важно от какъв вид е тази строгост - рязкост, склонност към наказания или принципиалност. Понякога родителите, които имат убежденията, че във всичко трябва да има порядък и след като веднъж е казано нещо, то трябва да се направи, стресират децата си и малките поради това започват да изпитват склонност към лъжа, за да могат да намалят малко прекомерните според тях отговорности.

Винаги обяснявайте на детето защо вие се стараете да узнаете истината: "Аз се притеснявам за теб. Ако ти не ми казваш истината, как да зная, че на теб не ти се е случило нещо лошо?"

Трябва и да избягвате двойните стандарти. Ако си позволявате да казвате неистини (примерно, за да не обидите някой), то не говорете на детето, че честността е сред най-важните качества. Детето вече ви е изловило и вие сте излъгали в неговите очи, а то още не е научено да различава кога една лъжа е сериозна и кога е, за да пази чуждо достойнство. Постарайте се да не попадате в ситуации, в които може да дадете лош пример на детето си, иначе то ще си направи само изводите кое е лошо и кое не е и след това няма да възприема вашите обяснения за лъжата.

Но най-важното е, когато не просто детето слуша колко лошо нещо е лъжата, а когато чувства защо е лошо - чак тогава може да се разчита на неговата откровеност.


Подготвил по материали от чуждестранния печат: психолог Людмила Боянова