Здравейте, на 15 години съм. От малка съм бита и за най-малкото нещо. Девиза на баща ми, ако може така да се каже е: '' Уважението се постига само с БОЙ!''. Преди 2 години пропуших и не се гордея много с това, но..както и да е. Всъщност едни момичета от моя клас ме научиха да пуша, та да. Най-добрата ми приятелка я познавам от тогава от както тези момичета ме научиха. Много сложни станаха нещата с нея и с баща ми. Преди 1 година имах друга приятелка, защото баща ми беше решил че не трябва да се виждам повече с приятелката ми от преди, защото пушехме заедно. Ок, дотук съгласна. След това почнах да си дружа с момичето с което се разделихме защото, просто нямаше бъдеще с нея. До някакъв момент се чувствах комфортно с нея, но след това разбрах, че това не е човека който ме разбира и който винаги ще ме развесели, та не знам как се случиха така нещата че пак почнахме да излизаме с бившата ми и сегашна най-добра приятелка. С оценките съм шарена работа, не помагам много много вкъщи. Имам по-малък брат. Всъщност не помагам изобщо с къщната работа, но и това си има причина. Баща ми прекалено много ме притиска, никога не ме е разбирал. Страшно много пъти съм говорила на каквато и да е тема с него. За него дори грешното е вярно, щом за него е правилно. До 18 трябва да съм му робиня и да му се подчинявам, защото иначе ще ме пребие. Това са си негови думи. Именно, заради тази липса на свобода, нямам желание, нито за учене, нито за помагане вкъщи, още по-малко да му се подчинявам и на него. Има огромното право да се тревожи за мен, защото все пак мдаа в пубертет съм. Най-трудната възраст за един човек, но това напълно го разбирам и мисля че имам малко повече акъл от някои мои връстници, само че баща ми не го вижда или просто не иска да го повярва.. СТРОГО АМА СТРОГО е против цигарите, мрази ги. Знае че пуша, пътите в които ме е хващал да пуша ме е бил. И аз мисля че това не е начина да ме отърве от гадния навик. Доколкото майка ми, тя не е много против това. Тя е човекът, който няма собствено мнение, за което супер много ме е яд. Тя гради мнението си на основата на мнението на баща ми, което според мен не е правилно, даже да не кажа че каквото той каже и тя го казва същото, дори да не е съгласна много много, но понеже той е ''по-могъщия'' родител това винаги ще си бъде така. Та относно приятелката ми. Това е човекът, на когото мога да имам най-много доверие. Всички казват, че най-добрите приятели са предатели, обаче на този човек вярвам и наистина съм готова да умра за него, колкото и баща ми да е против това. Баща ми като цяло си е изградил наистина различна представа за ''реалния свят''. Много пъти съм се опитвала да разговарям с него по този въпрос и съм му казвала, че времената са се променили от както той е бил тинейджър. Да, вярно сега са по-опасни, но съм напълно наясно с това. Както казах той е строго против цигарите и от известно време ми е забранил да се виждам с приятелката ми, защото и тя пуши и си е въобразил, че тя ме е научила, че ме кара насила да пуша и че, когато се видя с нея единственото нещо за което мислим е, как да си запалим цигарите. Еми, не не е така. Прекарвам времето си с нея защото, тя ме разбира, винаги може да ми оправи настроението, а не заради цигарите или нещо такова. Мога да си пуша и сама, но това баща ми не го разбира. Когато разговаряме, тоест когато той говори, защото аз или не мога да взема думата от него или на всяко мое обяснение или твърдение, получавам негативен отговор. Тоест каквото и да кажа, никога няма да е правилно, защото според него аз нищо не разбирам. Според него ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се влияя от мнението на другите. И най-важното - КОПИРАМ ГИ, копирам им поведението и физиономията... Според него той ОТЛИЧНО познава приятелката ми без дори да е провел нито един разговор с нея. Тя е на 18 години и според него тя е ненормална, защото ПУШИ и ПИЕ(когато някой има рожден ден, или на някакво събитие). Не иска да се виждам с нея и категорично ми е забранил, вчера се карахме точно заради това. А и не само вчера, а всеки ден, в който излизам с нея, дори и да не пуша.. Говорила съм толкова много пъти с този човек, за да се опитам да постигна някакво равновесие в отношенията ни, обаче той продължава да ме кара да МУ КАЖА КАКВО МИСЛЯ И т.н. Въпреки всичките пъти в които съм говорила с него. Аз наистина смятам, че този човек не е наред. + това се държи като някакво пеленаче, като на 18 години, самото му поведение понякога е супер детинско, но няма да развивам тази тема. Също така иска като вляза пред вратата, като се прибирам от някъде задължително да почна да му пея абсолютно една секунда какво съм правила. Всеки знае, че сега е периода в който не се споделя много много с родителите, защото да :Д.. Обаче аз вече не издържам... всеки ден когато изляза за 5 минути с някой съм под постоянно напрежение, дали баща ми ще ми звънне и ще ми се развика да се прибирам. Когато някой ме кара да излизаме, му казвам че не мога, защото баща ми не ме пуска.. Не мога вече, не знам какво да направя. Моля ви дайте ми някакъв съвет, защото аз опитах всичко..