Имам проблеми с храната. Всичко започна, когато с родителите ми се преместихме в Англия и аз реших, че трябва да отслабна, за да се впиша в новия си клас. Успях да смъкна значително много килограми. Това, да вляза във форма, се беше превърнало в цел за мен. Бях много мотивирана и съответно успях да постигна желаните резултати. Проблемът дойде, когато установих, че не мога да спра или по-точно, беше ме страх, че ако спра, ще си върна старите килограми. Нашите започнаха да се притесняват за здравите ми, защото МЦ спря, косата ми започна да пада, нямах сили и желание за нищо. Всеки ден слушах лекции за анорексията и булемията. Знаех, че трябва да спра и да се захраня. Започнах постепенно да приемам повече храна, но когато спрях с диетите се почувствах някак празна. Осъзнах, че вече нищо не ме прави щастлива. Бях далече от приятелите си, далече от хората, които обичах. Запознах се с много и различни хора, но сякаш всички ми бяха безразлични. Отблъсквах всеки, който се опитваше да се доближи до мен, нищо не ми носеше удовлетворение. Затворих се в себе си. Изградих си свой собствен свят. Всичко ми беше толкова еднообразно. Все по-малко започна да ми се излиза. Отделечих се от външния свят. И ето тук идва и проблемът с храната. От момиче, което почти нищо не ядеше, се превърнах в момиче, което се тъпче постоянно. Мозъкът ми подсъзнателно се опитваше да запълни празнината от сивото ми, монотонно ежедневие с храна, което доведе до още по-голяма депресия. Осъзнавах, колко е вредно това за мен, но не можех да спра. Качих 10кг. и самочувствието, което имах се срина. Започнах още повече да отбягвам хората, защото се срамувах от тях. Успявам да преборя нуждата си за храна най-много за 3дни, след което отново се започва с тъпчене и съответно после ме обхваща чувство вина. Не знам вече, как да преодолея това чувство за безпомощност, самота и депресия.. Ще съм благодарна, ако ме посъветвате, как да се справя с тази ситуация.
Поздрави !
