Здравейте, damned_and_divine!
Самонараняването (автоагресията) показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Когато човек не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. Колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече той се откъсва от себе си, търсейки спасение. Самонараняването повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и човек усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които "спомагат" за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и за заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма, която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването "тласка" към липсата от действителната болка, която човек преживява. Затова то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно.
Едни от най-честите причини за самонараняването са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството; загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.
За да мога да Ви отговоря компетентно на въпросите, ще ми е необходима малко повече информация за това какви са били точно Вашите взаимоотношения с баща Ви. Защо според Вас всеки гледа само тялото Ви, но не и това, което сте като личност? Какво Ви кара да искате да заминете в чужбина? Какво би се променило, ако сте там?
Ако желаете, може да ми пишете на лично съобщение.
Мария Коева
психолог
