Накратко:
Имах несполучлив брак.
С идването на интернет разбрах, че дълги години съм играла в лош филм, със сцени на домашно насилие. Че самата аз съм изпълнявала ролята на зависима от своя съпруг, с всичките неблагоприятни последствия. Бях изгубила и изоставила себе си.
Започнах да се измъквам с помощта на много книги по самопомощ и постепенно променях себе си и своето поведение.
Оттеглих се от старата си роля, а преди две години събрах сили и напуснах съпруга си, като заживях в една селска къща, която купихме преди това. Обосновах действието си с това, че съм в депресия и трябва да се погрижа за здравето си.
Вместо да се разделяме, със съпруга ми се споразумяхме да заживеем като съквартиранти, като той идва тук, на село за 10-12-на дни - всеки месец.
Всичко това е добре и не искам нищо повече.
Приехме, че не сме близки, даже от 12 години не спим в едно легло и си казахме, че реално не си дължим нищо. /Ние сме възрастни хора, аз съм на 64 г., а той на 71 г./
Това, което ме смущава е, че той, когато е тук, е пасивно-агресивен. Колкото и да се старая да не забелязвам, в поведението му е скрито недобронамерено.
При последното му идване, инцидентно прояви силен гняв и очите му станаха плашещи.
Това ме накара да си припомня миналите му агресивни изблици, в които присъстваха – хвърляне и чупене на предмети, закани, обиди и обвинения.
Зная, че той няма да се промени. Известно ми е, че за него винаги ще съм лошата. Мисля, че той не умее да обича.
Притеснявам се от това, че когато връщам лентата на живота си, срещам един човек, който вече от днешния ми поглед ме плаши. И допускам понякога, без да съм сигурна, че той не само, че не умее да обича, а по-скоро умее да мрази.
През повечето време е без настроение, все гледа в черно, нищо не му харесва за дълго, в нищо и в никого не вярва, няма приятели, избягва хората.
Това което чувствам, че идва от него като отношение, е недобронамереност.
Въпросът ми е, как мога да разбера, дали не се заблуждавам в това чувство? Притеснява ме и това, че понякога си мисля, че е в състояние в някаква форма да ми причини нещо лошо. Дали самата аз не развивам някаква параноя? Моля ви, кажете ми?
Ще добавя, че моето външно отношение към него е равно и любезно. Вътрешно понякога имам лек гняв, който се старая да отстранявам – било с повече работа или с някое занимание.
Единственото ми желание да живея малко спокойно, поне на старини.
Ще добавя, че не получих подкрепа от сестра си. Тя е убедена, че съм длъжна в брака да търпя всичко.
Що се касае до децата ни /имаме трима големи сина/, не ги занимавам със себе и им казвам, че съм ок, което, в сравнение с миналото, наистина е така.
Ще съм много благодарна, ако обърнете внимание на моята ситуация и споделите вашето компетентно виждане.
