Децата получават информация за емоциите предимно от заобикалящата ги социална среда.
Един от начините за получаване на тази информация е, когато детето наблюдава най-близките му хора или онези, които са значими за него и се опитва да им подражава. Ето защо в ранна възраст от родителите зависи до голяма степен как те ще помогнат на децата си да организират света на чувствата си. Във връзка с тази специфична форма за усвояване на агресията, показателен е и експериментът на американския психолог от украински произход Алберт Бандура, в който възрастен човек се държи агресивно с куклата „Бобо” пред група деца. Бандура установява, че децата не само копират поведението на възрастния, но и започват да измислят нови форми на агресия спрямо куклата. Следва заключението, че при по-малките деца усвояването на агресия става предимно чрез подражание.
В нашето общество родителите, притежаващи агресивни нагласи, са предимно хора, които са усвоили неправилни взаимоотношения между партньорите в едно семейство, като най-често срещана е фамилната обремененост, т.е. възпроизвеждане на насилието, което са виждали във взаимоотношенията на родителите си във вече създаденото от тях семейство. Такива родители травмират и малтретират децата си, защото това е било прилагано върху тях, когато те са били малки. Те често нарочват децата си за виновни с случаи, когато те не са. Изолират ги от положителни емоции. Налагат им "психична преса". Използват ироничен и пренебрежителен тон, когато разговарят с детето си. Не оценяват постиженията му, считат ги за нищожни.
Склонността на проява на агресия към дете, което дете да я усвои, се свързва с наличие на някои от следните характеристики у родителите: ниско ниво на интелектуално развитие, съмнителна грамотност; ниско ниво на нравствено и морално осъзнаване; недоразвита емоционалност; липса на култура на общуване; социална нестабилност; лабилност; комплекс за превъзходство.
Освен семейството, важна роля за формирането на емоциите чрез натрупване на социален опит играе и детската приятелска група. В нея децата изграждат и отиграват представата си за социалните норми, но също така такава група може да бъде и източник за усвояване на определени агресивни похвати. При юношите по-честият начин за усвояването на агресивно поведение е имунно участието в кварталната младежка банда, особено, когато поведението на лидера там е агресивно и останалите се стремят да му подражават, докато това се превърне във вътрешно групова норма. Налице е опасност заучената чрез подражание на този етап от развитието агресия, да се превърне в последствие в начин на живот за постоянно.
Друг източник, от който се заучава чрез подражание социално неприемливо агресивно поведение са филмите, в които има насилие, има главен герой с образ на злодей, недосегаем от властта, правещ каквото си иска срещу който се изправя не по-малко недосегаем от норми и правила „добър” агресивен герой, който избива куп хора, преди да убие и злодея, а агресивното отмъщение е издигнато в култ.
Причините агресията да се утвърди като начин на поведение, след като бъде заучена, могат да бъдат най-различни – неспособност да се спечели повече внимание, „престиж”, чувство на отхвърленост, на несправедливо отношение към себе си, а като цяло - неспособност за намиране на социално оправдан способ за изразяване на агресията, която се е натрупала.
Мнението на водещите школи в психологията е, че агресията у децата и младежите, а и не само у тях, не следва да се потиска, не следва да се сдържа, тъй като има качеството да се натрупва с времето и в последствие може да се прояви с огромна сила по незначителен повод. Демонстрирането на сила, за да се тушира детската, младежката агресия, често се възприема като доказателство, че по-силните и по-големите имат права над по-малките и по-слабите.
Препоръчително е агресията да се освободи, като децата и младежите се научат това да е по обществено приемлив начин (смесване с други обекти; насочване към неодушевени обекти – примерно късане на портрет на врага; недопускане на кроежи на планове за отмъщение; недопускане на озлобление). Добри резултати дава и т.нар. техника "Горещ стол", на който агресивния младеж сяда, за да разкаже защо е нападал агресивно, но не пред бандата си, а пред други хора- така вече ситуацията не изглежда "героична", както е, примерно ако се обсъжда от приятелската група, към която младежът принадлежи.
автор: психолог Людмила Боянова
